Екип от инженери от Русенския университет и лекари от Университетската болница в Русе разработи и патентова уникален за съдебната медицина апарат.
Това съобщиха на нарочна пресконференция създателите на апарата инженерите Ивайло Иванов и Любомира Димитрова, доц. Анелия Манукова, преподавател в РУ, изпълнителният директор на УМБАЛ – Русе д-р Иван Стоянов, който е съдебен лекар, и колегата му патолог д-р Пламен Димитров. Със съдействието на патентния специалист инж. Койчо Митев изобретението вече е получило национален патент.
Апаратът установява времето на спиране на жизнените функции при човека. По думите на създателите му, то няма аналог в света и прави крачка напред в съдебната медицина, тъй като съкращава многократно времето, необходимо по сега използваните методики.
По класическите методи, за това отиваха от няколко часа до денонощие, сега резултатът е готов след минути. При криминалистиката, особено при тежки престъпления, тези часове винаги са от голямо значение, подчерта д-р Иван Стоянов.
Устройството може да се използва до 24-ия час от спирането на жизнените функции на човек, тъй като изследва образувалите се постмортални петна по кожата.
Апаратът се тества от две години в отделението по съдебна медицина към УМБАЛ-Русе. Той все още не е утвърден в съдебната практика. Това може да стане, след като има серийно производство и се използва от повече отделения по съдебна медицина, каза още д-р Стоянов.
Устройството е с големината на кутия за обувки и е разработвано в продължение на няколко години. То съчетава механика, електроника, много софтуер и всички таблици и графики, които се използват в съдебната медицина. От две години се тества в отделението по съдебна медицина към УМБАЛ-Русе, но все още не е утвърдено в съдебната практика. Това може да стане, след като има серийно производство и се използва от повече отделения по съдебна медицина, посочи д-р Стоянов. Затова следващата задача е да се намери производител и да навлезе в практиката на съдебните медици. Нещо повече, според патентния специалист инж. Койчо Митев, разработката трябва да излезе извън границите на България и да носи доходи.
