Това е нелицеприятният извод, който можем да направим на 1 ноември, деня, определен за Ден на народните будители и на който би трябвало да им отдадем нашите почин и признание.
Поне от страна на общинските и държавните институции на Русе обаче такова нещо няма. Единствените, които по някакъв начин отбелязаха празника, бяха членове на младежка политическа формация, които поднесоха цветя пред паметника на Л. Каравелов в Младежкия парк. Малцина, основно туристи, посетиха Пантеона на възрожденците.
Община Русе отби номера с връчването на наградата в ученическия конкурс „Ст. Михайловски“. Никой не се сети поне да заведе лауреатите и техните близки, присъстващи в залата, до паметната плоча на автора на „Върви, народе възродени“, да положи цвете пред нея.
Театър, опера, културни институти и институции – все едно ги няма. Отчетоха Национална среща с 3 участващи в нея формации.
Учебните заведения – също „пас”. Ако празникът се беше паднал в делничен ден, вероятно щяхме да ги видим с дежурната манифестация до централния площад. Все пак, макар и неучебен, денят е присъствен.
Русе отдавна спи дълбок сън.
А защо само държавата и училищата трябва да правят нещо?
Къде са множеството предприемачи и фирми?
Едно време те са били движещата сила, подкрепяла духовноста.
За 25 години преход един-единствен Игнат Канев се реши да направи голямо дарение (след Евлоги и Христо Георгиеви).
Така, че хвала и слава на Игнат Канев. Срам и позор за останалите.
Правилна е констатацията в материала! Русе СПИ! Русе Е СЪС ЗАТИХВАЩИ ФУНКЦИИ ! Кмете, събуди се!
Доста смела критика, но последното изречение ми показва пълна некомпетентност на анонимния автор. Щом не познава Кодекса на труда, що се опитва да съди морално цял едни град?!
КТ, Чл. 154. 1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения; (денят е неучебен, събота, есенна ваканция). Заплащането е +75% от надницата, нали знаем. Ако се работи без пари, значи сме още заспали овце 🙂