Учени: Голямо количество метан се отделя от ледената покривка в Гренландия

0
269
Гренландия СНИМКА: Pixabay

Учените и създадените от тях климатични модели не са преценили правилно количеството метан, което се просмуква през ледената покривка в Гренландия и се изхвърля в атмосферата, сочат резултатите от изследване, цитирани от ЮПИ. Миналото лято международен изследователски екип проследи за три месеца количеството метан, което бе изхвърлено в атмосферата вследствие на топенето на ледове върху 230 кв. мили площ от ледената покривка в Гренландия. Бе установено, че вследствие на топенето на леда в района са “освободени” най-малко 6 тона метан в атмосферата, предава БТА.

Както и въглеродният диоксид, метанът е парников газ и следователно присъствието му в атмосферата увеличава затоплящия ефект на слънчевите лъчи. В атмосферата има по-малко метан, отколкото въглероден диоксид, но дължащият се на метана парников ефект е по-значим. “Най-важното откритие е, че голяма част от произведения под леда метан изглежда се отделя в нещо като бързи реки от ледената покривка в Гренландия, преди да се окисли и да се превърне във въглероден диоксид”, заяви експертката Джема Уодъм от университета в Бристол. Учените знаят, че ледената покривка в Гренландия съдържа метан – газ, който по-рано бе открит уловен като в капан в сърцевината на ледове и в езера под ледената покривка. В рамките на новото изследване обаче за пръв път бе анализирано производството на метан през пролетните и летните месеци, когато ледниците в Гренландия се топят по-бързо.

Учените смятат, че голяма микробна активност под ледената покривка е виновна за увеличеното производство на метан. “Впечатляващо е, че открихме недвусмислени доказателства за наличие на микробна колония под леда – отбеляза ръководителят на екипа Гийом Ламарш-Ганьон от същия университет. – Макар да се предполагаше, че произвеждащите метан микроби са много в тази среда под леда, се дебатираше какво е количеството и разпространението им.” Сега учените знаят, че големи микробни колонии живеят под дебелите пластове лед. “Метанът под леда е като биомаркер на живота във въпросните изолирани хабитати”, отбеляза Ламарш-Ганьон.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. “Нейчър”.