“Върви народе възродени” звучи първо в Русе

0
397
“Върви народе възродени”

Химнът на българската просвета и култура – “Върви народе възродени” е прозвучал първо в Русе.

През 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител по френски език в Мъжката гимназия, написва химна “Върви народе възродени”.

Автентичното заглавие на стихотворението, публикувано по-късно в излизащото в Русе списание „Мисъл“ е „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи”.

Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него.

Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението, композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я запяли всички.

 

“Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!…

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!…”

 

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет…

 

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време…

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин…

 

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

Думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг за първи път. Думи, които често пъти изговаряме наизуст, без дори да се замислим за смисъла и гордостта, които носят.