Тя се оказва от ключово значение за съществуването на Третия райх и неуспехът й на практика довежда впоследствие до разгрома на Германия. Подготовката й започва още през 1940 г. въпреки нежеланието на германските военни да воюват на два фронта. Бързите победи над Полша, Норвегия, Франция и на Балканите обаче дават увереност на Хитлер, че и СССР ще бъде прегазен по същия начин. Преди атаката към съветската граница са прехвърлени 3.2 млн. войници, а над съветска територия са извършени стотици разузнавателни полети. Нападението не е очаквано от висшето съветско ръководство, макар и то да е предупреждавано многократно, че Хитлер готви атака.
За операцията германските войски са разделени на три армии. Група „Север“ трябва да завладее Балтика и Ленинград, група „Център“ – Беларус, а после през Смоленск да поеме към Москва, група „Юг“ – Украйна, Киев и Сталинград. Нападението започва в 4.45 ч. на 22 юни. В него участват около 4 млн. души, което го прави най-голямата сухопътна операция, провеждана някога. Срещу силите на Оста са изправени 4.5 млн. съветски войници, 2.3 млн. от които на западната граница.
Макар и изненадваща и първоначално изключително успешна, операцията не постига целта си. Германските войски затъват в руската кал и достигат до Москва едва през декември, в разгара на тежката руска зима, Ленинград също не е завладян. По ирония на съдбата операцията е наречена на императора на Свещената римска империя Фридрих Барбароса, удавил се безславно в река в Анадола по време на Третия кръстоносен поход.
От 1996 г. в Русия 22 юни се чества като Ден на паметта и скръбта.
