Усещането, че външната намеса и политическият натиск доминират в медийната среда в България не е плод на изолирани мнения на журналисти, а е „тревожно състояние“.
Това е един от основните изводи на годишното изследване на свободата на словото в страната, проведено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ), съобщава Свободна Европа.
Проучването за 2020 г. е озаглавено „Журналистика без маски“ и в него са участвали 204-ма журналисти и медийни специалисти. То е с национален обхват, но не е представително. Данните са събрани чрез доброволно попълване на онлайн анкета. Организацията изследва годишното състояние на медиите в страната от 2015 г. насам.
„Натискът става нетърпим – трябва да кажем стига“
„Трябва да говорим повече за проблемите и то да го правят журналистите, да го правят обединено. Има устойчиви проблеми, които са нерешени през годините и които може да се задълбочават заради икономическата и финансова криза. Натискът става нетърпим – трябва да кажем стига, коментира при представянето на изследването неговият автор Илия Вълков, цитиран от „Дневник“.
Той е член на АЕЖ и работи като журналист в сайта „Клуб Z“
„Развитие в застой“
Медийната среда в България през тази година е описана в доклада с определението „развитие в застой“. Почти всеки втори от участниците в изследването е дал оценка „лоша“ или „много лоша“, докато тези, които са оценили състоянието на журналистическата професия като „отлично“ са едва 3%.
„Автоцензурата и самоограниченията, които си налагат журналистите са се превърнали в тревожна, неписана норма“
„Външният натиск от политически лица върху медиите не само че не си е отишъл, не е намалял, но и е сравнително двойно по-голям от другите центрове на влияние върху медийното съдържание – икономически субекти, рекламодатели, държавни и общински институции. Автоцензурата и самоограниченията, които си налагат журналистите в ежедневната си работа, са се превърнали в тревожна, неписана норма. А в извънредни ситуации и периоди на несигурност те стават още по-видими“, се казва в заключителния документ от изследването.
„Култура на натиск“
То борави с понятието „култура на натиск“, което обобщава в себе си различни форми на тормоз, определяни от АЕЖ като „заплаха за физическия, финансов и морален интегритет на журналиста“.
По тази тема анкетираните отговарят на въпроси за това дали са ставали свидетели на неправомерен натиск върху техни колеги или самите те са били обект на такъв.
„81% от анкетираните са били свидетели на неправомерен натиск върху техен колега журналист“
„През 2017 г. надделяват отрицателните отговори: 52.5% казват, че не са били обект на неправомерен натиск заради работата си, а другата графа е отбелязана от 47.5%. Три години след това показателите се обръщат – 53% отговарят с „да“ срещу 47% с „не“.
„По-скоро практика“
За трета поредна година над 90% от участниците в изследването заявяват, че намесата в журналистическото съдържание е „по-скоро практика“ и „широко разпространена“. Над 76% от анкетираните заявяват, че най-често срещаната форма на ограничаване на свободата на словото е вънпният натиск, докато близо 66% смятат, че това е вътрешният натиск, упражняван от самите медии върху журналистите.
„Формите на външна и вътрешна намеса в работата на журналистите не може да се смятат за изолирано мнение“
„Така че формите на външна и вътрешна намеса в работата на журналистите не може да се смятат за изолирано мнение или изключение, а са тревожно състояние. Този извод се потвърждава и от значителния ръст на външните форми на натиск. Ако през 2017 г. „външният натиск“ е оценен на 59%, а „вътрешният“ е посочен от около 65% от респондентите, то три години по-късно има отново видим обрат. „Външният натиск“ върху редакциите става все по-доминираща форма за намеса в редакционното съдържание. „Вътрешният натиск“ не губи позиции, за разлика от автоцензурата, която се свива с близо 6% спрямо 2017 г.“
Най-много от анкетираните от АЕЖ тази година са на възраст между 30 и 40 години – 32.2%, следвани от 40-50-годишните – 24.3%. Поравно – 17.8%, са участниците на под 30 и над 60 години. Близо 70% от тях работят в медиите повече от 10 години, а един на всеки четирима е с утвърден опит между 2 и 10 години.
Мнозинството от анкетираните – близо 76%, са отбелязали, че работят в национална медия, а в регионална – 15.8%. Едва 3% заявяват, че са кореспонденти на национална медия, а 5.4% – на международна медия в България.
Анализирайки тези данни, от АЕж правят извод, че“регионалната журналистика вече е изчезващ вид“.
Източник: 19 минути
