Днес се навършват 33 години от протеста, който „разклати“ тоталитарната система в България
На 28 септември 1987 г. шест жени – Дора Бобева, Цонка Букурова, Албена Велкова, Евгения Желева, Стефка Монова и Вяра Георгиева организираха първата в най-новата история на България мирна протестна демонстрация – срещу обгазяването на Русе с хлор от румънския химически комбинат „Верахим“. С влошаването на екологичната обстановка над Русе, расте броят на белодробните болести, появяват се съмнения, че обгазяванията са причина за раждането на деца с малформации. Отчаяни от невъзможността да се борят за правата си, много хора напускат града.
Протестът се проведе в ранния следобед на 28 октомври. На пръв поглед площадът изглеждаше пуст, впечатление правеше само необичайно големия брой милиционери в уличките, водещи към площада. Пред съдебната палата имаше десетина жени. Преодолели страха, те извадиха приготвените плакати и тръгнаха през площада. Към тях постепенно се присъединяваха все повече и повече хора и пред сградата на Общината, където тогава се помещаваха Окръжният и Градският комитети на БКП колоната наброяваше няколко хиляди души. Най-отпред бяха група майки с детски колички и те дадоха името му – „Протеста на майките с количките”.
Точно по това време в града беше членът на Държавния съвет и бивш министър-председател Гриша Филипов. Той остава изненадан, впечатлен и разтревожен от нерегламентираното внушително събиране на хората. Заедно с тогавашния първи секретар на ОК на БКП Петър Петров той излезе пред протестиращите и с типичните за партийната риторика клишета се опита да ги успокои, че партията и правителството правят всичко за решаване на проблема.
В онези години думата „протест“ не беше така популярна, както сега. Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщиха за тези протести. Това събитие далеч предхожда 10 ноември и определено може да се приеме като „началото на края“ на тоталитарния режим.
През 2014 г. шестте организаторки на протеста – бяха удостоени с орден „За гражданска заслуга“- първа степен.
