На днешния ден отбелязваме 146 години от гибелта на Васил Левски, човека, когото нацията определи като най-великия българин.
Бесилото, прекъснало живота на Апостола, е било издигнато на мястото, където днес е неговият паметник. Тогава то е било извън чертите на града. Присъдата е изпълнена на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. Независимо че Левски е обесен на 18 февруари, прието е тази дата да се отбелязва в България на следващия ден 19 февруари.
Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев – бележитият български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Той отдава живота си за освобождението на България от турско робство. Неговата всеотдайност и нравствената му чистота са причина в народната памет той да остане като Апостол на свободата.
Участва в Първата и Втората българска легии, както и в четата на Панайот Хитов. Неуспехът им го кара да тръгне по друг път. Убеден, че освободителното дело трябва да бъде пренесено в българските земи, той създава широка мрежа от революционни комитети. Тези комитети, макар и понесли сериозни удари от османската власт, три години след гибелта му организират Априлското въстание.
На 26 декември 1872 г. Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. Бесилото, прекъснало живота на Апостола, е било издигнато на мястото, където днес е неговият паметник. Тогава то е било извън чертите на града.
И докато мястото на изпълнението на присъдата е известно, и до днес никой не може да каже с точност къде е било погребано тялото на най-великия българин. През 1956 г. при археологически разкопки в църквата “Света Петка Самарджийска” в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но това така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.
