На 5 март 1940 г. членовете на съветското Политбюро издават заповед за екзекуция на 25 000 души от полската интелигенция, в това число 17 500 военнопленници.
Жертвите са взети като военнопленници, след като Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гората край с. Катин, на 18 км западно от Смоленск, Русия и в щабквартирата на НКВД в руския град Калинин. В провеждането на операцията са ангажирани над 120 служители от НКВД, начело с Василий Блохин, главен комендант на НКВД.
През 1943 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност на селото ров, пълен с трупове. Германия обаче огласява зловещата находка, като заявява, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г.
По искане на Германия е свикана комисия. Германия настоява в комисията да участва Международният червен кръст, но Съветският съюз се противопоставя на това предложение. Тогава Германия провежда самостоятелно разследване. До началото на юни 1943 година са извадени 4243 тела и идентифицирани 2730 от тях. В тях са открити писма от близките им с последни дати от пролетта на 1940 г.
През цялото време обаче СССР отрича вина. Чак през 1990 г. Михаил Горбачов най-после призна, че СССР е виновен за разстрела, като потвърждава за още две гробни полета близо до Катин. По думите му за случилото се са виновни комунизмът и тоталитаризмът.
По-късно президентът Борис Елцин разсекрети архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 г. от части на НКВД. Открита е дори докладна записка от шефа на тайните служби Лаврентий Берия до Сталин, в която му предлага пленниците да бъдат разстреляни.
