В деня преди Въведение Богородично според българския фолклорен календар свършват „вълчите празници“. Този ден дедите ни посвещавали на най-лошия, най-опасния, най-кръвожадния, най-стария и куц вълк, който винаги вървял последен в глутницата и на всичко отгоре, само той „има привилегията“ да яде и хора.. Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният.
Според стародавното народно вярване Богородиците са три сестри – Голяма, Малка и Вълча. Вълчата е средната и тя заповяда на вълците. В народния календар 20 ноември, освен Вълча Богородица, е и един от най-опасните дни в годината – на този ден има пълна възбрана за работа.
Всеобща практика било, ако по това време ловци убият вълк, да одерат кожата му и да я напълнят със слама. С така приготвеното чучело, те ритуално обикаляли всички къщи в селото, а стопаните ги дарявали.
