За съжаление, не са много добрите неща, които ще останат в паметта на русенци от 2013-та година. Колкото и да се старахме, те се броят на пръстите на едната ръка. 
Може би най-важното от тях е откриването на университетския „Канев център“. Освен че благодарение филантропския жест на канадския гражданин с русенски корен Игнат Канев, дарил 2 милиона лева за изграждането му, градът се сдоби с една впечатляваща сграда, изграждането на центъра нагледно показа как се управляват инвестиции. И как се изпълняват срокове. На откриването Игнат Канев дойде с цялото си семейство. И засади дърво – канадски клен, като обещание връзките му с родния край да не бъдат прекъснати.
Другата новина, която намери отклик сред русенци, беше изборът на Русенския митрополит Неофит за глава на Българската православна църква. Кандидатурата на дядо Неофит беше най-добре приетата, както от духовенството, така и от миряните. Българите и днес продължават да се надяват, че Негово Светейшество ще съумее с ум, блага дума и твърда ръка да изведе православната ни църква от скандалите и ще върне у хората вярата в доброто и Бог.
Сред другите добри неща, случили се през годината, не можем да подминем избора на Русе за „Най зелен град“, наградата „Златен ключ“ за принос в развитието и укрепването на икономическата и социо-културната среда в Дунавския регион. Както и идването на бял свят на четиризнаците Енес, Ранес, Бенет и Севи. И третия поред златен дубъл от шампионска титла и Купа на България на „сините феи“ от „Дунав 8806“.
В същото време в централната част на града продължава да стърчи недостроената Спортна зала. Започната преди 30-тина години, сега за пореден път ни обещават, че до края на новата 2014 г. строителството ще приключи. И русенци ще могат през 2015 г. да гледат мачове от европейското първенство по волейбол. Но при едно условие – държавата да бръкне и от празния си джоб да извади 9 милиона лева. Иначе … бетоновия скелет ще продължи да стърчи като паметник на безхаберието…
Както и сградата на „Сиропиталището на пастор Вангеман“, познато на русенци като „Музикалната гимназия“, избодените очи на която повече от десетилетие карат русенци с тъга да си припомнят, че точно с такива сгради преди години Русе си спечели прозвището „Малката Виена“. Чудно ли е тогава, че отпаднахме от надпреварата за Европейска столица на културата? Може би един от най-големите провали на годината, колкото и да се опитват да ни внушават, че отпадането е резултат от обективно отражение на наслагвани през годините субективни грешки.
Както и поредното отлагане във времето на един от най-болните, не само за русенци проблеми – пътя Русе – Бяла, превърнал се в синоним на чиновническо бездушие и политически еквилибристики. В опит да ни убедят, че са съпричастни с проблема, за пореден път намазаха раковия тумор с мехлем за младежки пъпки. И ще чакаме… Колко ли семейства още трябва да се зачернят, за да проумеят някои, че България не е само на юг от Стара планина?
