За поредното, меко казано не съвсем удачно русенско ноу-хау, дело на органите, занимаващи се с организацията и регулирането на движението в Русе алармира академик Петър Иванов.
Става дума за монтираните преди няколко дни парапети на тротоара на бул. „Съединение“ откъм м-н „Конрад“ затварящи достъпа до очертаната точно там пешеходна пътека, допълнена със стрелка с внушителен надпис „Погледни“ сочеща към посоката на автомобилното движение.
„Никъде наблизо няма проход за пешеходци. Що за решение. Да сложиш ограда (стобор) на маркирана пешеходна пътека? Спрете се!“, пише в гневното си писмо акад. Иванов.
Вече за да пресече булеварда и да отиде примерно на автобусната спирка край бившия Механотехникум, пешеходецът трябва да слезе до пресечката с ул. „М-р Узунов“, регулирана със светофар и там да премине на отсрещната страна, след което да се върне обратно. Причината, за меко казано странното решение най-вероятно е желанието да се избегнат евентуални пътни инциденти.
Само че по-голямата част от пресичащите обаче правят друго, видя ТВН. Просто слизат само няколко метра по-надолу и пресичат на нерегламентирано място. Което пък многократно увеличава вероятността от неприятни инциденти.
В същото време откъм отсрещното платно на „Съединение“, преминаването по пешеходната пътека (все още) е възможно. Само че, за да пресече платното, по което движението е в посока центъра на града, трябва да направи същата обиколка.
С прегради е затворен и достъпа до тротоара и откъм паметника Альоша, така че пешеходец, движещ се примерно от УМБАЛ, към автобусната спирка, след като чинно премине по пешеходната пътека тип „зебра“ и стигне до тротоара, трябва да излезе на пътното платно, след което да се качи на тротоара и да отиде спокойно до автобусната спирка. Другият вариант е да заобиколи по кръговото, да пресече (без да има пешеходна пътека) алея „Възраждане“ и от там по тротоара да стигне до спирката.
Какво да правят пешеходците, да летят ли?, пита в гневното си писмо акад. Иванов.
Ами, г-н академик, като човек на науката, вие сте напипали решението. Изхода при подобни ситуации го е посочила още преди години Астрид Линдгрен. Вие сте известен като четящ човек, едва ли сте пропуснали „Карлсон, който живее на покрива“. Не е изключено великата шведска писателка да е имала предвид и подобни ситуации, създавайки образа на човечето с перката. Така че, не се гнервирайте, както казва Карлсон. Какъв ви е проблема? Монтирайте си една перка отзад и си хвъъркайте над улиците… Както казва героят на великата шведка: „Всеки има право да се опита да бъде Карлсон. Макар че до сега има само един такъв екземпляр“.
Б.Р. Коментарът, разбира се, е в кръга на шегата. Надяваме се органите, от които зависи решението, да осмислят нещата и да вземат решение не в стила: „Есть человек — есть проблема, нет человека — нет проблемы“.
