Ден по-рано тази година ще почетем Св. Харалампий, господар на болестите и покровител на пчеларите.
По традиция празникът се чества на 10 февруари. Тази година той се пада в събота и съвпада с голямата Задушница преди Великия пост. Поради тази причина Светия Синод на Българската православна църква реши празникът да се чества в петък – 9 февруари – за да не се смесва почитта към светеца с тази, към нашите близки покойници.
В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата. Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите, които на този ден отбелязват професионалния си празник. Затова се носи мед за освещаване в църквата, за да има здраве и мед през цялата година. 
Смята се, че този мед придобива лековити сили, затова се пази за специални случаи през цялата година. Това не е случайно, тъй като медът отдавна е доказал своите лечебни качества и е едно от основните лечебни средства в народната медицина.
За предпазване от болести строго се спазва забраната да не се извършва никаква домашна работа. Единствената грижа на жените е да станат рано, да омесят и да опекат пити и хляб. Украсата им е кръст в средата, няколко пъпки (на чумата) около него, а по края – голям венец за здраве. Докато се прави хлябът, някой от дома занася мед в църквата за освещаване. С него се маже хлябът и питките, които се прекадяват и раздават за здраве.
Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Подложен бил на мъчения, стъргали тялото му с железни куки, но раните по чуден начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт. Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал на 113 години, преди мечът да го докосне, по времето на Септимий Север в 198 година.
