На Сирни Заговезни прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове – целувайки ръка се изричат: „Прощавай…, мале, тате“. „Господ да прощава, простен да си!“ – е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо по време на т.нар. хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце. Празникът се отбелязва 7 седмици преди Великден. С него се поставя началото на най-продължителния пост през годината, наричан Велик Пост. Трапезата e подредена с избрани блюда – задължителна е баницата, (питка или млин със сирене) сварени яйца, бяла халва с ядки и риба. Вечерта, по-младите семейства отиват при родителите си, където на празничната трапеза всички заедно заговяват с млечни храни. Оттам идва и името на празника (от говея — постя, въздържам се).
