Една от основните корупционни ниши в държавата – общинските съветници, да се извадят от антикорупционния закон и за тях да отпадне въобще задължението да декларират имущество, несъвместимост и конфликт на интереси. Това предлагат водещите законотворци на двете реално управляващи партии в държавата – ГЕРБ и ДПС, пише в. Капитал. Председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) и зам.-председателят Хамид Хамид (ДПС) внесоха в понеделник нов законопроект за промени в антикорупционния закон (Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество), различен от този, който Кирилов внесе точно преди седмица, за да бъде пуснат по бързата писта.
Внесеният днес проект очевидно ще бъде разглеждан отделно и не чак толкова бързо, но той е не по-малко скандален от предишния. С него се слага пълен чадър върху общинските съветници, които изцяло и окончателно се вадят от списъка на лицата, задължени да подават декларации за имущество, интереси и несъвместимости, и подлежащи на проверка за корупция като заемащи висши публични длъжности. Аргументът за това е повече от скандален – броят на общинските съветници в държавата е около 5400 души, това са твърде много хора и е непосилно да бъдат проконтролирани.
„С добавянето на тази категория лица ще се блокира системата за деклариране на лицата, заемащи висши публични длъжности, без да са преценени разходите за реализацията на този вид дейност, като използваните средства ще надвишат значително ползите. Ще са необхoдими много повече човешки и материални ресурси, които ще са значителни, в сравнение с постигане на някакъв конкретен положителен резултат при деклариране на тази категория лица“, пише в мотивите на двамата законотворци.
Знакова промяна, но и предвидима
Новият антикорупционен закон влезе в сила в края на януари и с него за първи път общинските съветници бяха вкарани в периметъра на дейностите по превенция на корупцията. Преди това те подаваха само декларации за ограничен кръг несъвместимости, както и декларация за интереси, а само председателите на общинските съвети подаваха и декларация за имущество. Новият закон, от една страна, въведе нови несъвместимости за общинските съветници, като на тях им беше забранено да участват по какъвто и да е начин в управлението на търговски дружества, които имат договори с общината или някакъв вид съдружие. Освен това законът даде едномесечен срок от влизането му в сила, т.е. до 23 февруари т.г., за всички общински съветници да декларират имуществото, интереси, както и да подадат декларация за новите несъвместимости.
Първо беше отлагането
Малко след приемането на закона управляващите бяха подложени на силен натиск от всички страни да отменят тези задължения за общинарите с аргумента, че иначе общинските съвети ще останат масово без съветници.
Разпростирането на декларациите за имущество и конфликти върху всички общински съветници беше един от малкото безспорни плюсове на антикорупционния закон. И точно това беше зачертано с втората спешна редакция на закона през март, която отложи задължението за деклариране за следващия мандат общински съветници след местните избори през есента на 2019 г. Нещо повече – заедно с това, тихомълком и без обяснения, парламентът заличи и задължението за деклариране на имущество и интереси от общинските съветници. Това стана пак по предложение на Данаил Кирилов – при второто гласуване на закона чак в пленарната зала той предложи да бъде отложено след изборите през 2019 г. и задължението за общинските съветници да декларират имущество и интереси. Тогава той не даде никакво обяснение какво го налага, а парламентът го гласува без дебат. Така новият антикорупционен закон на практика остави общинските съветници по-безконтролни, отколкото бяха преди него – поне до следващите избори през 2019 г.
С внесените днес нови предложения за промени в закона ГЕРБ и ДПС предлагат пълният антикорупционен чадър над общинарите да стане и постоянен. С единственото обяснение, че не било по силите на КПКОНПИ да ги проследява и без никакъв ангажимент да се намери друг начин те да бъдат подложени на публичен контрол. Мнозинството в парламента за тази поправка е гарантирано, въпросът е само дали БСП отново ще осигури комфорта на управляващите да я прокарат, без да имат реална съпротива, а само проформа – с въздържане от гласуване.
Според мотивите на законопроекта промените се налагат поради идентифицирани проблеми в едногодишното прилагане на закона. Очевидно едно от тях е свързано с необходимостта на все повече правомощия за репресия за КПКОНПИ. И законопроектът й ги дава. Занапред комисията ще може да призовава гражданите – по ред, който самата тя определя с правилника си. Ако призован гражданин не се яви в определеното време и място без уважителна причина, той хем се глобява, хем се довежда принудително в същия ден от МВР. Глобата за неявяване навреме е от 100 до 2000 лв., а при повторно неявяване без уважителни причини – от 500 до 5000 лв.
Органите на КПКОНПИ получават и нови правомощия да „обезпечават запазването на помещения и местности да започването на действия по разследването от органите на досъдебното производство“. С цел личната им безопасност те ще могат да ползват маски при контактите си с гражданите.
Всички държави органи и институции са длъжни „незабавно“ да информират комисията при получаване на информация за корупция на лице, заемащо висша публична длъжност. Ако не го направят, предвиждат се същите по размер глоби – от 200 до 2000 лв. за първи път и от 500 до 5000 лв. за повторно нарушение.
На председателя на КПКОНПИ се осигурява охрана от НСО, каквато ползва главният прокурор – лична охрана и специализиран транспорт в рамките на страната, а при служебно пътуване в чужбина и при необходимост – лична охрана.
