Историята на рамките за снимки и картини е доста богата. Индустрията за рамкиране се развива и променя още от 14-ти век насам. От ренесансовия разкош и изобилие, до пълната простота и минимализъм на съвременния декор, развитието на рамките отразява по неповторим начин социалните и визуални промени, през които минава нашето общество през различните векове.
Концепцията за рамка възниква още в египетското и гръцкото изкуство, като просто се рисува такава около изображението, на същото ниво и субстрат като самото произведение на изкуството. Този подход е идеален за фрески и стенописи, тъй като служи като очевиден разделител между изображението и останалата част от декора на стаята.
Едва през 12-ти век действителното разделяне на рамката и картината става популярно. През Средновековието много рисунки са били рисувани не върху платно, а върху дървени плоскости. След това около тях се издълбавал лек улей в дървото, който да маркира рамката. И така тази част бива боядисана, изрисувана или резбована впоследствие.
По време на италианския Ренесанс от 14-ти до 16-ти век видът на рамките е тясно свързан с архитектурните стилове. Идеята е картините да се впишат безупречно сред богато украсените прозорци и врати в интериора. В сравнение с повечето други времена, през Ренесанса има най-много вариации в дизайна на рамки.
Предимно в Италия, започвайки около 1600 г., бароковият стил изменя много аспекти на изкуството и архитектурата. Така че не е изненадващо, че това засяга и индустрията за рамкиране на картини. Стилът се идентифицира с преувеличени форми и величие, а рамките често съдържат големи детайли. Най-често това са листа, преплетени в сложни, триизмерни дизайни.
Рококо е следващото популярно художествено движение от 18-ти век и този пищен и богато украсен стил се проявява върху много рамки. Характеристиките му включват асиметрични дизайни и множество органични елементи като животни, растения, мидени черупки и др..
За съжаление Френската революция (1789-1799) ефективно спира дори най-простите дизайнерски елементи. По нейно време рамките са конструирани с възможно най-прост профил, без никакви орнаменти.
През 1799 г. Наполеон Бонапарт идва на власт и възкресява индустрията. Всъщност той наредил много от рамките, показващи произведения на изкуството в Лувъра да бъдат подменени. За да бъдат в крак с потока от поръчки, майсторите започват да си служат с дългите готови профили, които се използват и до днес за оформяне на рамки. Това позволява на рамкьорите просто да изрязват и свързват предварително резбовани или боядисани летви, вместо да се налага да издълбават всяка една поотделно.
В днешно време вариациите на рамките са хиляди. Използват се най-различни материали и методи за изработката им. Дори могат да бъдат лазерно изрязани във всякакви форми, което ги прави страхотен вариант за персонализирани подаръци по всякакъв повод. Възможностите са на практика безкрайни.
