„Каменна летописна книга“ издаде РИМ в Русе

0

Излезе от печат каталог на каменните артефакти, разположени в Лапидариума на Русенския музей. Новото издание носи името „Каменна летописна книга“, тъй като представя разчетените вече надписи от колекцията, показани в откритото пространство зад музея. Книгата съдържа информация за 101 броя епиграфски паметници от времето на Средновековието, Античността, Османският период и периодът след Освобождението. Част от тях са открити и описани още в началото на 19 в., но по-активно този процес се разраства с теренните проучвания на Карел Шкорпил и последващите изследвания на поредица от изтъкнати специалисти и епиграфи от началото на 20 в. Голям брой от каменните артефакти са придобити след археологически разкопки на Сексагинта Приста, Тримамиум, Ятрус, има и такива, които са намерени случайно при изкопни и строителни работи или са плод на събирателската дейност на Русенското археологическо дружество.

Надписите в каталога са групирани, разчетени, преведени и поставени в контекста на времето, в което са създадени. Принос за осветляване на тяхното съдържание имат двамата водещи в България епиграфи д-р Николай Шаранков и доц. д.и.н. Катерина Венедикова. Д-р Шаранков разчита античните и гръцки надписи от колекцията на музея. Това са 55 паметника – посветителни, надгробни, строителни и милиарни колони. Най-голям брой са тези от Сексагинта Приста и Ятрус, а останалите са от Дуросторум, селата Сваленик и Кошов, крепостта Тримамиум, Никополис ад Иструм и Кандидиана. В каталога са и част от надписите, придобити след разкопки на Средновековния град Червен. Доц. д.и.н. Катерина Венедикова прави преводите на надписите от Османския период. Те са 28 на брой и свидетелстват за възстановяването на укрепителната система на града, строежа на мюсюлмански храмове, предлагат биографични истории за духовници, занаятчии и представители на държавната власт. По-малко са надписите от времето на Възраждането и периода след Освобождението. Сред тях например са надгробните камъни на Стефан Караджа и Любен Каравелов.

По създаването на книжното тяло работиха археологът д-р Върбин Върбанов и музеолозите д-р Искрен Великов и проф. Николай Ненов.

Работа в А.Л. Филтър
зарядни станции за електромобили

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Въведете своето име тук