Там, където царува законът на джунглата, мярка няма.
Цървулите са ботуши.
Тулупите са на власт, а бухалките са облечени в униформи на закона. Или подобие на такива. И са над закона.
Това, което се случва в милата ни родина в последните години и особено в последните седмици и дни, е достойно за книга.
А ние журналистите можем спокойно да кажем, че ще е книга на срама, на страха, на яркия пример как, когато се самозабравиш и оядеш от властовата материя, заповръщаш от преяждане с нея, губиш представа къде се намираш и поръчваш бухалки, камшици, боксове, оръжия за натиск.
Защо не?
Поръчката е лесна, все едно поръчваш няколко ракии.. та нали имаш чекмедже с пачки.
Новините от последните дни – пореден камшик, гарниран с четири вида бухалки, прати тези дни Властта при един българин. Даващ работа на неколкостотин други българи.
Българин, имал неблагоразумието да прави честен бизнес в България. Да плаща данъци наивникът.
Четирите проверки с ранг на откровени бухалки, разкарани в последната минута, този път бяха за директора на „Хиполенд“ – Мариян Колев.
След гневна реакция срещу властта – данъчни и полиция влязоха в офисите на „Хиполенд“
Защо?
Просто е – той изрази гражданската си позиция по повод насилието на пъпа на София в Открито писмо до българите, премиера, министъра на вътрешните работи и … всеки, който се познае в него.
Човекът, чиито служители – все млади хора, са били в редиците на протестиращите, при това неведнъж.
За който не вярва
Ден по-късно дойде и доказателството – изключително смайващото и изненадващо извинение от страна на вътрешния министър Терзийски за акцията с маски и тефтери. Сигурно филмът щеше да има следваща серия, ама виж ти – намеси се Народът.
Още по- смайващо бе и признанието на същия господин министър, че не знаел за акцията, в която участва и елитна група от негови служители от ГДБОП.
И от Икономическа полиция.
Ти да видиш. Защо?
Отговорът
На тези филми се нагледахме последните години. За част от тях плати с парите си българският данъкоплатец след солидни обезщетения, присъдени от Европейския съд по правата на човека.
Баневи, Арабаджиеви, Миньо Стайкови, Прокопиеви, Трайчо Трайкови, Бобокови и още куп други знайни и незнайни са част от този мутросериал.
Повечето от тях още търкат наровете в арестантските килии, други са занулени, трети са с опоскан бизнес, четвърти – с неясно бъдеще, пети- просто изчезнаха …
Шести- предвидливо си уредиха канали за бягство, в последната секунда.
Като Божков.
И неговото пророческо „Българско лято“. То май се сбъдна.
За практиката щедро и напоително още през юни целокупното българско гражданство разбра от един запис. Последва втори, трети… Колко по-ясно трябва да стане? Как се управлява, как точно се изпращат бухалки.
Чак от Америка казаха, че е ТОЙ, само дето тук не го познаха.
Къде е каскетът?
Всъщност, какво стана с онази проверка на Прокуратурата.. по този повод?
Заради записите с глас, приличащ на премиера Борисов, редица разследващи родни сайтове отнесоха проверки от прокуратурата, как така ще пускат такива неща?
Свобода на медиите: 111-то място е запазено за България
Отвъд извинението и оттеглянето на държавните безкамшици, остана да „виси“ най- важният въпрос, чийто отговор знаят и децата, станали свидетели на пребитите си от органите на реда бащи, само защото са минавали по съседната улица до протеста или са част от него.
/социалните мрежи са пълни с подобни „мили снимчици“/, които със сигурност ще останат в читанките на следващите БГ деца. Ако останат.
Няма как да не питаме.
Кой прати Бухалките, наказателните отряди?
Кой нареди Камшиците?
След като вътрешният министър не знае.
Или просто са му поръчали ролята на „доброто ченге“.
В този случай.
А в стотиците други?
Кой пребива оператори, журналисти, карикатуристи?
Кой уволнява неудобните?
Кой издава заповеди за счупените микрофони, за запушените усти на журналисти?
След като в такива моменти най-важният човек в държавата го няма или джитка с джипката?
Ама и властелинът на прокуратурата го няма?
Явно не пречи.. пак равносметка
Причиняването на дискомфорт на властта е непростим грях в България.
Смелостта у нас се наказва.
А спокойствието по мутроправилата се заплаща.
Оставаш без работа, отнемат ти бизнеса, довършват го с проверки, окошарват цялата ти рода и стратегическите ти служители, така че да си занулен: затварят ти повсеместно врати, „нулират“ по всички показатели и глоби, глоби, глоби, натиск.
Докато се пречупиш или избягаш от тази страна.
„Боксовете“ на Властта са безбройни.
Преди да пуснат големите Ботуши и Камшици.
Чиято цел е да те принудят, да ни принудят да замълчим.
С маски или без.
Да, смелостта у нас се наказва. Но тези редове са, за да не изтървем нещо важно от предните дни.
Спечелихме битката
Камшикът за „Хиполенд“ е прибран (засега). Ботушът е в шкафа. Министърът подви крак – извини се.
Защо?
Заради нас.
Значи можем.
Можем и още!
