Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов има неплатени данъци, но те са над десет пъти по-малко, отколкото претендира Националната агенция по приходите (НАП). Той трябва да плати 890 лв., а не над 11 000 лв., става ясно от решение на Административния съд София-град, съобщи lex.bg.
Данъчната ревизия срещу Панов започна след като през 2017 г. Тогава той отказа да подаде имотна декларация пред Сметната палата, а направи това само пред Инспектората на Висшия съдебен съвет. Постъпката му бе мотивирана от промяна в закона, според която магистратите се отчитат пред инспектората.
Според съда данъчните са действали избирателно при формирането на търсената от Панов сума. Това е вторият път, в който съд заявява, че предсдателят на ВКС е станал жертва на данъчен произвол. Наскоро бе отменен и ревизионен акт срещу него.
От сегашното решение става ясно, че основната част от парите, които НАП твърди, че се дължат на бюджета идва от покупката на бунгало край Варна. Съдията е декларирал, че го е купил за 26 хил. лв. Данъчните обаче твърдят, че то струва 122 хил. лв.
Тази цена е определена с експертиза по т. нар. метод на сравнимите неконтролирани цени. Вещото лице, назначено от НАП, е трябвало да установи колко е пазарната цена към април 2013 г. (когато е сключена сделката) и към май 2018 г. (когато започва ревизията). То излиза със заключение, че долната граница на пазарната цена на имота е 88 293 лв., а горната – 122 649 лв. И данъчните приемат именно най-високата сума.
Съвсем неаргументирано ревизиращият екип е приел, че пазарната цена на придобития от жалбоподателя имот е в горната граница от 122 649,47 лв., като е направил извод, че той е платил в брой на продавача разликата (която е 96 649,47лв.) между нея и вписаната цена в нотариалния акт. Тези изводи са необосновани, както е необосновано и експертното заключение“, казва по този повод съдът.
И приема, че не е доказано, че цената на имота е различна от посочените от Панов 26 хил. лв.
Дължимите от съдията 980 лв. идват на база различни негови разходи, за които източниците не са доказани. Например Панов твърди, че е похарчил около 3000 лв. за ремонт на жилище, което отдава под наем. След това парите са му върнати от наемателя. Съдът обаче приема за недоказано, че такава уговорка е в основата на преведените 3000 лв. и постановява, че този доход на съдията трябва да се обложи с данък.
