Това са част от последиците на водния ад в Мизия, които екип на ТВН и „Русе нюз“ видя. Това е равносметката след бедствието. Сред оцелелите е 78–годишната баба Калутка, която е викала за помощ в продължение на 6 часа.
Все още няма официално становище за причините за стихията в събота, която потопи Мизия под вода. Вчера започна отводняването на дъждовно-дренажната система, за да се ускори оттичането на водите от разлива на река Скът в града. 
Приключиха спасителните действия по евакуация на хора от най- застрашените райони, макар че се очакват нови интензивни валежи и се създава организация за активно наблюдение на ситуацията в засегнатия район.
Зам.-директорът на главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението старши комисар Васил Василев коментира: „Не мога да кажа дали има опасност или няма, но днес на заседание на областния щаб и на щабът на община Мизия предприехме мерки, така че да можем ако има проливни дъждове и наново има вода, да намалим последиците от такава вълна.“
Местните хора са единодушни, че бедствието е резултат от нерегламентираното изпускане на осемте язовира, които се намират в околността. Най- близкият сред тях е язовирът в село Ботево на 30 км от град Мизия. В момента там е назначена охрана, която не допуска медии и граждани. Охранителни групи патрулират през цялото денонощие и в града, тъй като са налице първите опити за кражби. За да запазят това, което е останало от имуществото им, хората спят по колите и охраняват имотите си.
Иван Джустов, един от оцелелите, споделя: „Направили са ревизии на всички язовири, нямало спукана стена, всичко е преливало през язовирите. Защото тези хора, тези престъпници, които вземаха на концесия язовирите, които съсипаха Мизия, защото Мизия вече не съществува, добре вземаха язовирите и зарибиха, но трябваше да има някакво отпускане на водата капацитет, който да поема дъждовните води.“
Част от оцелелите спят по коли и свои съседи, тъй като бедствието е срутило домовете им до основи. В една от детските градини в населеното място е поместен кризисен щаб, в който са настанени 44 души като имат готовност да приемат още хора, останали без дом.
Хората се молят, когато се оттече водата, да не бъдат забравени, като се надяват, да получат финансова, морална и физическа подкрепа от страна на държавните институции. Ако това не се случи, оцелелите ще бъдат принудени да емигрират.
