Със заупокойна молитва за загиналите воеводи и четници пред паметника на Стефан Караджа, русенци почетоха 151 години от смъртта на воеводата.
Венци и цветя бяха поднесени от Областна администрация Русе, Община Русе, Общинския съвет, Генералното консулство на Русия в Русе, както и от патриотични организации и множество граждани. Почетен караул отдадоха членове на Национално дружество „Традиция“ – Регионален клуб „Ангел Кънчев“, представена бе и изложба на оръжие от периода на борбите за национално освобождение и обединение. Изнесена бе и програма от вокални и музикални изпълнения от представители на Регионалния съюз на пенсионерите, както и на Стойко Станчев, който изпълни „Отишъл ми е Караджа“ на своята габа гайда.
Сред официалните гости на церемонията бяха представители на Областната администрация и Община Русе, общински съветници, както и аташето на Генералното консулство на Русия в Русе Владимир Токтаев.
Стефан Тодоров Димов, останал в историята като Стефан Караджа. Умира от раните си в Русенският затвор, едва навършил 28г. След боя при село Вишоград в местността Канлъ дере, войводата се увлича в ръкопашен бой с враговете и ранен многократно е заловен, откаран в Търново а след това в Русе. Там е изправен пред извънреден съд, председател на който е Мидхат паша. Осъден е на смърт чрез обесване.
Никола Обретенов твърди че войводата е окачен на бесилото вече починал от раните си получени по-време на боя в Канлъ дере. Погребан е от баба Тонка Обретенова, като черепът на войводата се е съхранявал в къщата музей на баба Тонка в Русе и след години е предаден на Русенският музей. Оригиналният надгробен камък е намерен при строителни работи през 2014 г. в къщата музей. Дотогава се смяташе, че войводата е починал на 31 юли, на надгробният камък изписаната дата е 30 юли 1868 г.
