В съгласие с проектите на Г. С. Раковски въоръженият отряд се отправя към Балкана с намерение да се установи там и да вдигне народа на въстание. Въпреки разгрома на четата, акцията от 1868 г. е толкова значителен факт, че заставя Великите сили да променят традиционните си схващания за националното съзнание и политическа активност на българите, принуждава Високата порта да ускори решаването на църковния въпрос, засилва революционните настроения в България и сред емиграцията.
В четата на Х. Димитър и Ст. Караджа вземат участие двама от синовете на Баба Тонка – Ангел и Петър. Петър е убит в сражение, а Ангел е заловен жив и съден от Извънредния съд в Русе. Осъден е на доживотно заточение в крепостта Акия, където престоява повече от 10 години.
В експозиция „Баба Тонка и семейство Обретенови“, която се намира в Къща-музей „Захари Стоянов“ могат да се видят оригинални експонати, свидетелстващи за четата от 1868 г. Сред тях са пушка “Тауър”, офицерска сабя и паспорт на Панайот Хитов, револверната сабя на Стефан Караджа, дневника на Ангел Обретенов от Акия.
Експозицията е отворена до 17.30 всеки ден, без неделя и понеделник.
