Представят „Намерено от Шкорпил“ в РИМ-Русе

0

Изложбата „Намерено от Шкорпил“ ще бъде официално открита тази вечер, съобщават от Регионалния исторически музей в Русе.

Експозицията се реализира по повод 120 г. от създаването на русенския музей и представя непоказани артефакти от региона на долината на Русенски Лом – част от фонда на Националния археологически институт с музей – БАН. Тя е подредена в заала

„Княз Александър I“ на Историческия музей, официалното откриване е в 18 часа.

Изложбата се фокусира върху дейността на изследователя Карел Шкорпил, който преди повече от сто години обикаля долината на Русенски Лом и вижда сам голяма част от известните ни днес антични селища, светилища и некрополи. Ученият събира ценности от региона и ги изпраща в уредения тогава Народен музей в София, където те са едни от първите му експонати. Сред тях са оброчни плочки, бронзови статуетки и други предмети. Освен изображения на Тракийския конник се срещат и плочи с Зевс и Хера, Аполон, Артемида и Венера. Това са свидетелства за култа към тези божества по Русенски Лом – при Разград и селата Опака, Садина, Зараево, Дриново, Ковачевец, Медовина и Първенец. Откритите многобройни бронзови статуетки на божествата в района на Опака и Садина свидетелстват за местни производствени ателиета. Откроява се и оброчна плочка с релеф на Митра, която показва наличието на Митреум в околностите на „Сексагинта Приста“. Сред предметите, постъпили в столичния музей, има и експонати, намерени с помощта на Никола Обретенов, синът на Баба Тонка.

Карел Шкорпил посещава и околностите на село Табачка, където през 2005 и 2013 г. са проучени два от многобройните обекти – пещерите Водна и Тъмно, както и скална килия в местността Паша Лом. Първият обект е значимо светилище през римската епоха. Шкорпил посещава и мястото, където се сливат Бели и Черни Лом, но тогава все още не са открити надписите, свидетелство за наличието на значимо светилище на богинята Диана на това място. През 1985 и 2018 г. там са извършени археологически разкопки, разкрита е сграда с три помещения. В откритите три надписа, пазени в музея в Русе, се споменава епитета на богинята Диана – Плестрензис. Наскоро единия от надписите бе разчетен от епиграфа Николай Шаранков – там е записано името на божеството на днешната река Лом – Плестър. Това означава, че реката се е наричала от траките Плестър, а тракийското селище под днешния град Русе – Плестридава.

Усилията в наблюдението и проучването на исторически места и превръщането им в археологически обекти водят до образуването на Археологическата сбирка в Мъжката гимназия в Русе през 1902 г., създадена и с творческия принос на брат му Херменгилд. В своя „Опис“ на старините, в едно с географските описания, К. Шкорпил извежда характеристики на флората и фауната на региона, като се опира на публикациите на естествоизпитателя Васил Ковачев, който е учител в Мъжката гимназия и формира Сбирка по естествена история. На основата на тези две колекции се създава музеят в Русе. По този начин образци от природата и културата се представят пред широка аудитория – учащи и граждани, за да формират у тях представа за ценност, за усет към миналото и старината. Така се постига системност в представянето и изучаването на наследството, което се превръща в сигурна основа за местната културна идентичност.

Изследванията на Карел Шкорпил за региона на Русе се превръщат в уникално за страната събитие, не само заради системното описване на  наследените паметници на миналото. Дейността му представлява първото детайлно вглеждане на младата българска нация в себе си, която разпознава и остойностява миналото си и го представя като ценност – за себе си и пред другите нации.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Въведете коментар!
Въведете своето име тук