Резултатите от археологическото проучване на светилището на Диана в местността Смесите при с. Кошов ще бъдат представени от археолога д-р Върбин Върбанов днес, съобщават от Регионалния исторически музей в Русе.
Обектът се намира при сливането на реките Черни и Бели Лом, на възвишение до брега. Известен е по откритите случайно три каменни надписа, датирани в I и II век. Те са поставени за изграждането и ремонтирането на светилището от лица с висок административен ранг от римската провинция Долна Мизия.
Проучването на светилището започва през 1985 г., когато при строителна дейност са разкрити останки от представителни сгради. Продължава през 2018 г. и 2022 г.
Западната сграда е с голяма дължина – над 40 м. Тя е частично унищожена от отводнителен канал, направен през 80те години на ХХ век, с ширина около 5,0 м. В западната ѝ част бяха разкрити и зачистени останките от рухналия покрив – керемиди от два вида: тегули и имбрици. На базата на откритите находки, изграждането и функционирането на сградата може да се датира в I век. В източната част на сградата са регистрирани останки от средновековна землянка, застъпващи зида ѝ.
На около 30 м източно от западната стена на сградата се разкриха останки от ъгъл на друга сграда. Тя е разрушена при направата на пътя през средата на 80те години на ХХ век. Тук са открити находки от I век и два архитектурни детайла, които дават данни, че постройката е била богато декорирана.
На изток от проучваната през 2022 г. площ се намира трета сграда с апсида, разкрита през 1985 г. и допроучена през 2018 г. През 2022 г. над нея е изградено временно предпазно съоръжение – навес от дърво и ламарина.
При разкопките през 2022 г. са открити и заведени само 15 инвентарни единици. Това се дължи на факта, че останките от светилището са били видими на терена до ново време и са тотално ограбени – в началото на ХХ век за строителни материали, а по-късно и от иманяри.
