България е сред страните в ЕС, с най- голям брой чиновници на глава от населението, като в страната има общини, където основно поминъка е именно чиновничеството, а частният сектор е под 10%.
Статията прави анализ на това как ковид ситуацията в Европа се е отразила на чиновничеството и на икономиките, като цяло, като сравнява и ситуацията в България и поведението на българските управляващи.
Но докато частният бизнес реже и преструктурира, оптимизиране в публичния сектор не се задава. А в смутните предизборни времена се очакват движения в обратната посока, вдигането на заплатите в 1/3 от държавната администрация е такъв пример, пише в статията.
Оказва се, че страната ни, която не сред богатите в Евросъзюза, от години поддържа голям публичен сектор, като делът му е относително стабилен – около 1/4 от всички наети лица с включени МО и МВР работят за държавата, сочат данните на националната статистика. По данни на НСИ за 2019 г. наетите лица в зависимост от вида на договора с работодателя са общо 2 888 300 души, като 2 198 900 са в частния сектор, а 684 200 – в обществения. В последните 10 години се наблюдава леко свиване на дела на наетите в обществения сектор, които от 27% през 2009 г. падат на 24% през 2019 година.
С дял на публичния сектор с включени МО и МВР от 24%, страната ни е далеч от средното за ЕС – 16%.
Именно с това високо ниво страната ни би попаднала в Топ 5 на ЕС,като водещи в тази класация са Швеция с 28% дял на правителствения сектор, следвана от Дания и Финландия с по 27 и 24%. В списъка са и Литва, Естония и Хърватия с около 23% дял на публичния сектор и Франция с 22%, показват данните на Евростат.
Този голям публичен сектор у нас заработва средни заплати над тези в частния сектор,
показва НСИ, като тази тенденция е от години. Числата не следва да се анализират еднозначно, защото в тях има сериозни изкривявания заради дела на сивата икономика и недекларирането на реалните заплати от много работодатели в частния сектор, пише в анализа си „Сега“ и допълва, че на този фон в обществения сектор се отчита реалното ниво на заплатите. За 2018 г. – последната, за която има готови годишни данни, средната брутна заплата в обществения сектор е била 13 884 лв. срещу 13 717 лв. за частния сектор. За сравнение през 2008 година разликата в полза на обществения сектор е била още по-голяма – 7811 лв. средна заплата срещу 6114 лв. за частния сектор.
Картината по общини е много разнообразна, а на места – направо трагична
В България има общини със слаба икономика, в които заплатите в частния сектор едва успяват да достигнат 40-45% от тези в обществения, показват данните на Института по пазарна икономика- ИПИ.
Общините с най-изоставащи заплати в частния сектор спрямо тези в обществения за 2018 година са Козлодуй, където възнагражденията в частните фирми достигат 39,5% от тези в държавния сектор, Батак – 42,2%, Раднево – 45,1%. На обратния край на класацията със значително по-високи заплати в частния спрямо държавния сектор са Суворово (185,3% средна заплата в частен спрямо държавен сектор), Пирдоп (179,7%), Летница (156,6%). „Най-голяма разлика в полза на заплатите в публичния сектор се наблюдават в общините, на чиято територия има големи държавни енергийни предприятия“, изтъкват от ИПИ.
По-рано през май институтът представи и анализ на наетите в публичния сектор по общини, който показа, че има места, където частният сектор е под 10%. В тях се подредиха очаквано едни от най-бедните общини като Трекляно (с 94,4% наети в публичния сектор) и Бойница (93,3% от заетите работят за държавата). Делът на наетите в публичния сектор през 2018 г. в общите случаи е белег за продуктивността на икономиките и е притеснително, че в 33 общини в България заетите в публичния сектор надхвърлят 50% от общата заетост. Тези общини са концентрирани в няколко района – Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара планина и Североизтока. Има и общини, в които тенденцията е обратна – Марица, Лясковец, Съединение и Божурище, са с дял на публичния сектор под 10%, при други 40 с развити индустриални центрове той е под 20%, показва анализът на ИПИ.
При тази неблагоприятна картина и противно на всякакви обещания за административна реформа заетите непосредствено в самата държавна администрация се увеличават. Към края на декември 2011 г. в администрацията на изпълнителната власт – централна и териториална, са работили общо 96 269 души.
В края на 2019 година, или 8 години по-късно, броят им е почти същият- 98 136.
Най-голям ръст има в числеността на административните структури, създадени с нормативен акт и отчитащи се пред НС, като тук наетите са се увеличили двойно- от 1059 през 2011 г. на 6929 в края на 2019 г.
В момента в тази група попадат общо 13 комисии и съвети като КПКОНПИ, КРС, КЗК, КЗД и др. По-сериозен ръст има и при числеността на заетите в държавни агенции, които се увеличават от 2771 към края на 2011 г. на 3150 в края на 2019 година.
Източник: в.Сега
