Започват Богородичните пости в чест и прослава на Божията майка

0
121
Богородични заговезни

От днес започват Богородичните пости, установени в чест и прослава на Божията майка.

Постите продължават две седмици и свършват с големия християнски празник Успение Богородично, познат сред българите като Голяма Богородица, на 15 август. През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

На Преображение Господне, 6 август, се разрешава риба. Богородичните пости са едни от четирите „големи“ поста: Велик пост, Петрови пости, Богородични пости и Коледни пости.

Трапезата е скромна, постна, а и иначе не е могло да бъде, тъй като августовските горещини карат всекиго да предпочете зеленчукова и плодова храна.

Църквата вярва, че няма никъде останки на Пресвета Богородица и че костите й не са в земята. Дори не нарича смъртта й “смърт”, а сън – Успение, защото тя първа измежду хората постигна обожание, като бе въздигната от Господа.

Настоящият пост е по-лек от Великденския, но е по-строг от Петровите и Коледните пости. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.

На 1 август, когато се отбелязват седемте мъченици братя Макавеи, зетьовете ходят на гости, за да почетат тъста си, да похапнат бабина пита, да пийнат дядово винце.

Според църквата „пост телесен без пост духовен“ не допринася за спасението на душата. Постенето не е самоцел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние, изповед и вземане на причастие, то се превръща просто в диета.