Много хора ще предпочетат в изборния ден да останат по домовете си или да „отидат за гъби“. Това прогнозират за предстоящите на 4 април парламентарни избори от агенция „Алфа Рисърч“.
Според данните от последното им проучване на изборните нагласи, на изборите в неделя ще отидат да гласуват между 2,6 и 2,8 милиона души. Това се равнява на около 51 на сто от постоянно пребиваващите в страната гласоподаватели. Но ако се изчислява като дял от избирателните списъци от общия брой избиратели в списъците, всъщност е по-ниска – от порядъка на 43%, което е с около 10 на сто по-малко от изборите през 2017 г., когато правото си на глас са упражнили 54,07 на сто от имащите право на глас.
Те е изключено и активността да е още по-ниска, тъй като, според тях, съществена част от хората имат притеснение от ковид кризата, която може да повлияе до последния момент на решението им да гласуват. 10% от тези 2,8 милиона, решили да отидат до урните, много силно се притесняват от това, други 36 на сто – отчасти.
Според избирателите, които имаме и избирателната активност, която от „Алфа Рисърч“ прогнозират, в парламента ще влязат 6 или 7 политически партии. ГЕРБ и БСП са водещите партии. Специфичното при тях е, че в рамките на кампанията дистанцията между тях нараства. ГЕРБ запазва практически резултата си от началото на кампанията стабилен и устойчив, но БСП бележи лек отлив на избиратели. Готовност да гласуват за ГЕРБ-СДС са заявили 28,1% от анкетираните, а за БСП – 19,8 на сто.
„Ако се стигне до една по-ниска активност, тогава ДПС предвид силно мотивирания си електорат и не на последно място традиционно добавения вот от чужбина, ще има евентуално по-висока тежест в крайния резултат. Симпатизантите на „Има такъв народ“ са по-скоро емоционално мотивирани, те са основно антисистемно насочени избиратели, които не се интересуват от политика и могат както бързо да се мотивират, така и бързо да се демобилизират. Една по-висока активност би била от полза за партията, но при една по-ниска активност това няма да работи в тяхна полза“, коментира Геновева Петрова от агенцията.
Други две партии са в спора за третото място. Това са „Има такъв народ“ и ДПС. Те са с много сближени резултати. Активността ще реши този спор. Че ще гласуват за „Има такъв народ“ са декларирали 12,7%, а за ДПС – 12,5 на сто.
Друга група са „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“. Това са партиите, между които се води най-активно борбата за протестния вот към момента. Тези две формации най-интензивно бележат ръст в хода на кампанията, но логиката на подкрепата при тях също е различна. „Демократична България“ разчита на един относително лоялен електорат на партиите, които влизат в това обединение, и в хода на кампанията привличат допълнително подкрепа най-вече сред по-младите избиратели от по-големите градове. При коалицията около Мая Манолова тази партийна лоялност отсъства. Там вотът е подобен като за партията „Има такъв народ“ и така както в хода на кампанията успя да събере подкрепа, едно неблагоприятно стечение на обстоятелствата с активността, това може да доведе отново до нейния спад.
ВМРО са на границата от 4% за представителство в парламента.
„Ако активността спадне драстично ниско, със сигурност ще наблюдаваме разместване в позициите“, коментира Петрова.
