Празникът е свързан по смисъл с честването на Петдесетница и се отбелязва в понеделник. На този ден църквата прославя Светата Животворна Троица – Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети, които имат равно Божеско достойнство. Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Неговият виртуален образ е гълъбът.
Празникът се свързва с култа към мъртвите и според народната вяра на него душите на покойниците, „пуснати” на Великден, „се прибират”. Жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да „направят сянка” на мъртвите на оня свят. В черквата постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи „виждат” свидните си близки покойници.
Народът ни нарича празника Духовден и с него започва „Русалската седмица” („Русалската неделя”, „Самодивската неделя”). „Русалийки” били невидими, нечисти, вредоносни сили, на които, макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват. В Северна България вярват, че русалийките са душите на млади удавници, които като бели и жълти пеперуди прелитали отвъд Дунава.
За да се предпазят от русалиите, хората окичвали вратите и прозорците с лепка, пелин, чесън, репей, орехова шума, носели ги и в дрехите си, защото вярвали, че злите сили бягат от неприятната им миризма. През цялата седмица не се работи нищо вкъщи и на полето, за да не падат гръмотевици и градушки и за да се предпазят от „русалска” болест. Вярва се, че жени, които не спазват забраните, ще бъдат грабнати от самодивите, ще полудеят и ще умрат.
