Прекланяме глави пред Апостола

0
1895
146 години от гибелта

Vasil_Levski_portrait01Той отдава живота си за освобождението на България от турско робство. Неговата всеотдайност и нравствената му чистота са причина в народната памет той да остане като Апостол на свободата. Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Участва в Първата и Втората българска легии, както и в четата на Панайот Хитов. Неуспехът им го кара да тръгне по друг път. Убеден, че освободителното дело трябва да бъде пренесено в българските земи, той създава широка мрежа от революционни комитети. Тези комитети, макар и понесли сериозни удари от османската власт, три години след гибелта му организират Априлското въстание.

На 26 декември 1872 г. Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. Бесилото, прекъснало живота на Апостола, е било издигнато на мястото, където днес е неговият паметник. Тогава то е било извън чертите на града.

И докато мястото на изпълнението на присъдата е известно, и до днес никой не може да каже с точност къде е било погребано тялото на най-великия българин. През 1956 г. при археологически разкопки в църквата “Света Петка Самарджийска” в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но това така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.

Разминаване има и при отбелязване датата на неговата гибел -18 февруари (нов стил), която се отбелязва в редица градове, включително и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната -19 февруари (нов стил). Причината е, че при въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. годишнината от гибелта на Васил Левски се отнася за събития, случили се преди 1 март 1900 г. В този случай необходимата поправка за привеждане на датата 6 февруари (стар стил) по новия григориански стил е от 12 дни, следователно е 18 февруари.