Бай Ганьо налага локдаун

0

Преди три седмици за всеки разумен човек бе ясно, че затварянето или т.нар. локдаун у нас е неизбежен. Още в началото на ноември беше очевидно, че ситуацията с коронавируса не отива никак на добре и не един и двама души казаха/писаха, че епидемията може да бъде забавена само с крути мерки.

Истината е, че червената лампа светна още през октомври. От началото на месеца започна ръст на новите случай, не сериозен колкото сегашния, но устойчив и показателен за това, което предстои. И така, за мнозинството хора бе ясно, че искаме или не, ще трябва да затваряме.

Съвсем по нашенски, управляващите останаха слепи и глухи за реалността. Вместо да се обясни спокойно и разумно, че подобни мерки са неминуеми, ние изгубихме четири седмици в говорене на глупости за гъвкави мерки, в обясняване как здравната система може да поеме удара и да се справи с него. И във возене в премиерската джипка на шефове на болници и здравния министър. Дори след като сам се зарази с коронавирус, премиерът Бойко Борисов продължаваше да твърди, че всичко е наред и че само трябва да спазваме дисциплина.

Обявяват локдаун в петък?

Е, нищо не е наред. Здравеопазването е пред колапс, медицинският персонал е преуморен или заразен, понякога и двете. Учители и лекари починаха. Пациенти също. На стълбите пред болницата, в линейки, след часове разкарване между болници. Спешната помощ се срина, лекарите се качиха на полицейски бусове, защото линейките не стигат. Полицаите разнасят листове за поставяне под карантина, понеже РЗИ-тата не смогват. Дисциплината в повечето случаи е мираж, половината от хората са убедени, че вирус няма, че не е толкова страшен и че е по-важно да има кръчми, отколкото здраве. Или че кръчмите са здраве.

В такава ситуация премиерът се събуди един понеделник и реши, че е време всичко да се затвори. А срокът е до петък. Типично в негов стил пусна здравния министър да отнесе обществената омраза и плюнки, а той пак ще го играе доброто ченге. „Аз не искам, но слушам експертите“. Само че същите експерти от няколко седмици намекват, че работата отива на зле. Нито те бяха достатъчно гласовити, нито пък имаше кой да ги чуе. Сега пожарникарски налагаме мерки, а собствениците на заведения и ресторанти отново са в ролята на най-важния икономически отрасъл. И пак нищо не се прави както трябва – вместо разумно поведение и обяснения, получаваме действия от типа „шок и ужас“, от петък всичко е затворено. Какво се очаква? Разбиране от страна на обществото или масово пазаруване на тоалетна хартия като през пролетта?

Шефът на БЛС: Лекарите не са жертвени агнета, не може да живеят в страх

Нищо чудно, ако още утре премиерът се появи и смекчи исканите от здравния министър мерки. Или да започне да разхвърля милиони за застрашените да останат без работа в ресторантьорския бранш. Пак той ще е добрият. Но по този начин доникъде няма да стигнем. Защото има огромна опасност да се действа както през пролетта – няколко седмици строги мерки и затваряне, а след това – в рамките на няколко дни пак всичко отваря. Така ползата от локдаун е на практика никаква. Защото само след още три седмици ситуацията ще е точно същата като преди затварянето.